Заповед за прекратяване на ТД по взаимно съгласие

От Работодател

ЗАПОВЕД

за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие

ПРЕКРАТЯВАМ

Трудов договор от 00.00.0000 г., сключен със

считано от 00.00.0000 г.

На лицето да бъдат изплатени следните обезщетения, дължими към датата на прекратяване на трудовия договор:

2. Обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 222, ал. 3 или ал. 4 от КТ), ако е възникнало основание за това.

Препис от заповедта да се връчи на служителя и на съответните длъжностни лица за оформяне на трудовата книжка и други документи във връзка с прекратяването на правоотношението.

За работодателя:

Получил екземпляр от предложението:

Предназначение

Обща Информация

Последващата заповед за прекратяване на трудовия договор има констативно действие. Няма изрично изискване от закона за издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, но издаването на такава заповед е целесъобразно, доколкото този документ би послужил пред Инспекция по труда за установяване на прекратяването. След издаване на заповедта работодателят следва да оформи трудовата книжка на лицето и да му изплати полагащите му се обезщетения.

Форма на Документа

Задължително е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде издадена в писмена форма.

Минимално Съдържание на Документа

Съдържанието на заповедта не е изрично регламентирано в Кодекса на труда, но практиката е утвърдила следното минимално съдържание:

• Дата на издаване на заповедта за прекратяване;
• Основание за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ);
• Данни за служителя:
  • имена;
  • ЕГН/ЛНЧ;
  • длъжност.
• Данни за работодателя:
  • наименование;
  • ЕИК.
• Данни за лицето, което издава заповедта от името на работодателя:
  • имена;
  • длъжност.
• Дата на сключване на трудовия договор, който ще бъде прекратен;
• Дата, считано от която трудовото правоотношение се прекратява;
• Дата на връчване на заповедта;
• Подпис на лицето, което издава заповедта от името на работодателя, и подпис на служителя.

Препоръчително Допълнително Съдържание на Документа

При прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие работодателят е длъжен да определи какви обезщетения се дължат на служителя съгласно Кодекса на труда. Препоръчително е обезщетенията да се впишат в заповедта. Така например, когато към датата на прекратяване на трудовия договор служителят има неизползван платен годишен отпуск, същият следва да му бъде заплатен под формата на обезщетение (чл. 224 от КТ). В случай че броят на дните неизползван платен годишен отпуск е известен към деня на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, той може да бъде посочен в заповедта.

В заповедта за прекратяване могат да присъстват и други обезщетения, като например  обезщетение при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 или ал. 4 от КТ). Ако трудовият договор бъде прекратен, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение в размер на 2 брутни трудови възнаграждения. В случай че е работил при същия работодател поне 10 от последните 20 години, обезщетението е в размер на 6 брутни заплати.

Работодателят трябва да плати посочените в заповедта обезщетения не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовият договор е прекратен. След изтичане на този срок обезщетението се дължи заедно със законната лихва за забава върху него.

Чести Грешки

Често срещана грешка е страните да се споразумеят устно за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, в резултат на което работодателят да издаде заповед. При прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ) се изисква всяка една от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор от служителя не удостоверява дадено съгласие от него за това. Служителят следва да изрази своето писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение (дори и да го напише върху заповедта), но това следва да е направено с изрично негово ясно, категорично и безусловно писмено изявление, а не само чрез подписването на заповедта, което удостоверява единствено връчването ѝ и при оспорване законността на уволнението от служителя пред съда, уволнението ще бъде признато за незаконно, което ще доведе до неговата отмяна.

Когато страните са подписали споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде издадена след споразумението или най-късно в деня на подписването му. Ако споразумението се подпише след издаване на заповедта и служителят оспори законността на уволнението въз основа на заповедта пред съда, уволнението ще бъде признато за незаконно и ще бъде отменено.

Основано на:

• чл. 325, ал. 1, т. 1; чл. 224, чл. 222; ал. 3, ал. 4; чл. 335, ал. 1 от КТ
• чл. 42, ал. 4 от НРВПО