Какви са рисковете за бюджета при влошена епидемична обстановка

Рискове в изпълнението на бюджета на България биха възникнали при евентуално влошаване на епидемичната обстановка в страната или в световен мащаб, прогнозира БНБ в последното издание на „Икономически преглед“, цитирано от „Труд“.

Според средносрочната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., БНБ залага няколко основни риска в изпълнението на бюджета. При евентуално влошаване на епидемията с COVID-19 дълговата тежест на страната ни ще нарасне вследствие на намалените приходи.

За тази година планираният касов дефицит в бюджета възлиза на 4,9 млрд. лева или 3,9% от очаквания БВП, като се предвижда той да се свие до 2,5 млрд. лева или 1,8% от очаквания БВП през 2023 г. Едно от причините за увеличаване на дефицита са планираните разходи за овладяване на пандемията и предприетите антикризисни мерки, като за следващите 2 години разходите по линия на пандемията се очаква да намалеят, посочват още от БНБ.

Заради прогнозирания ръст в заплатите от Министерството на финансите планират 10% ръст в консолидираните приходи в бюджета, което от своя страна ще повиши потреблението в страната и постъпленията от данъци и осигуровки.

От БНБ допускат евентуално забавяне на усвояването на средствата от ЕС, както и нереализиране на приходите от очакваните първоначални плащания по договора за концесия на летище София, предвид кризата в авиацията заради пандемията.

Увеличените разходи за заплати в институциите, натоварени с дейности по овладяване на ковидкризата и добавките към пенсиите, биха били трудни за възстановяване при влошаване на икономическата среда в средносрочен план. Това би могло да възпрепятства свиването на дефицита в следващите години, се посочва още в икономическия преглед на банката.

Бюджетната рамка предвижда дългът на страната да се повиши от 23,5% от БВП през 2020 г. до 28,2% през 2023 г. От друга страна, разходите на страната за 2021 г. нарастват с 9%, като увеличението се дължи на няколко големи фактора – увеличен трансфер и помощи за домакинствата, увеличение на пенсиите, удължаване на програмите за субсидиране на заетостта 60/40, повишени разходи за НЗОК и за заплати на медицинските специалисти и работещите в бюджетния сектор.

За тази година очакванията на БНБ са завишените разходи да доведат до нарастване на дефицита до 5% от БВП.