МВФ препоръчва спиране на COVID помощите и реформа на плоския данък в България

Икономическата политика на България е изправена пред сериозни предизвикателства, породени от несигурната среда. Въпреки че възстановяването от предизвиканата от пандемията криза се установява трайно, войната между Русия и Украйна се очаква да има сериозно икономическо въздействие, включително чрез забавяне на растежа и ускоряване на инфлацията, гласи едно от заключенията на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в България, предаде econ.bg.

Една от най-важните препоръки на фонда към България е отпадане на антикризисните COVID мерки за бизнеса и хората, както и реформа на плоския данък върху доходите на физическите лица.

Според оценката на МВФ икономическите последици от войната ще се материализират предимно чрез по-високи цени на суровините, по-ниско търсене от страна на търговските партньори и въздействие на несигурността върху инвестициите. В доклада се посочва, че има сериозна уязвимост по линия на високата енергийна зависимост от Русия. Подчертава се, че предвид бързото развитие на събитията е трудно да се предвиди мащабът на въздействието на войната.

За 2022 г. мисията на фонда прогнозира растеж на икономиката на България от около 3%, както и двуцифрена инфлация. Подчертава се, че тези оценки може да се влошат в случай на по-силни странични ефекти от войната, нова силна вълна от COVID-19, продължителни прекъсвания на веригите на доставки и по-бързо от очакваното затягане на глобалните финансови условия.

Друга препоръка в доклада е фискалната политика да продължи да предоставя адекватна здравна и икономическа подкрепа, да адресира нуждите, произтичащи от войната, както и да отчита неизвестността, като същевременно се стреми да избегне проинфлационен натиск.

Според МВФ актуализацията на държавния бюджет на България трябва да отчете новите нужди, възникващи от войната в Украйна – например по отношение на продоволствената сигурност и предоставянето на подкрепа за бежанците. Също така актуализираният бюджет следва да увеличи резерва за непредвидени разходи.

Фондът препоръчва подкрепата на държавата да се насочи към нуждаещите се от енергийна помощ, което ще насърчи и енергийната ефективност.

Сред препоръките на мисията е спиране на мярката 60/40 – както поради това, че вече не е необходима, така и заради недостига на работна ръка. Според МВФ не е нужно и да се продължава и с временните добавки към пенсиите, въведени заради пандемията. Вместо това трябва да се реформира цялостно пенсионната система.

Желателно е също така в средносрочен план да се планира фискална консолидация. Тя следва да бъде придружена от реформи в приходната част и по отношение на управлението на разходите. Допълва се, че заради застаряването на населението и валутния борд България трябва да се придържа към фискална предпазливост и да има буфери заради несигурната външна среда.

Също в средносрочен план представителите на МВФ препоръчват преглед на данъчната политика и повишаване на приходите. Предлага се по-ниската ставка на ДДС, въведена за някои стоки заради пандемията, да се премахне. Напомня се, че ако бъде подобрено управлението на публичните инвестиции, това ще освободи ресурси за поддръжка и развитие на инфраструктурата, ще доведе до по-добро усвояване на външни средства и намаляване на уязвимостта към корупция.

Мисията описва банковия сектор в България като „добре капитализиран, ликвиден и печеливш“. Отправената препоръка към надзорните органи е да продължат да гарантират, че банките ще следят отблизо за възможно влошаване на качеството на активите и че ще управляват проактивно необслужваните кредити, защото кредитните рискове могат да се повишат под влиянието на фактори като нарастващи цени на суровините, използвани от предприятията, повишаващи се лихвени проценти и др.

От МВФ посочват, че предвид високото количество въглеродни емисии в страната ни подкрепят планираните инвестиции във възобновяемите енергийни източници, при това съветват те да бъдат ускорени.