ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Правен Въпрос
Следва ли да се приложи давностният срок за изпълнение на административно наказание „глоба” по отношение на наложена с наказателно постановление имуществена санкция?
Оригинален Въпрос
Приложими ли са давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание "глоба" в чл. 82, ал. 1, б. "а", във вр. с ал. 2 и ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания по отношение на имуществената санкция, наложена с влязло в сила наказателно постановление?
Противоречива Практика
В практиката са застъпени различни становища. Според едно от тях кратката давност, която е предвидена в ЗАНН, се отнася единствено за наложена глоба. В него се застъпва тезата, че изрично е посочено в ЗАНН за кои административни наказания се отнасят сроковете, затова за имуществените санкции от влезли в сила наказателни постановления за еднолични търговци и юридически лица следва да се прилага 5-годишната давност за публични вземания, уредена в ДОПК. В друга група становища на административни съдилища е прието, че давността на глобите по ЗАНН следва да се прилага и за имуществените санкции, които се налагат на юридически лица и еднолични търговци с влезли в сила наказателни постановления. Основен аргумент на тези становища е фактът, че единствената разлика в налагането на двете административни наказания е субектът на изпълнение – при глобата е за физически лица, а при имуществената санкция се отнася за юридически лица и еднолични търговци. От това следва изводът, че и административнонаказателната отговорност следва да е еднаква.
Резюме на Тълкувателно Решение
ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Върховният административен съд на Република България - Общо събрание на колегиите, в съдебно заседание на 11 април 2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ КОЛЕВ
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
РУМЯНА МОНОВА
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:
АННА ДИМИТРОВА
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ЙОРДАНКА КОСТОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
НИНА ДОКТОРОВА
ДОНКА ЧАКЪРОВА
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
АНГЕЛ КАЛИНОВ
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
МАРИЕТА МИЛЕВА
АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
РУМЯНА ПАПАЗОВА
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ДИАНА ДОБРЕВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ФАНИ НАЙДЕНОВА
МАРИО ДИМИТРОВ
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
ТАНЯ РАДКОВА
ТОДОР ПЕТКОВ
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЛЮБОМИРА МОТОВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
МИРА РАЙЧЕВА
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ДИАНА ГЪРБАТОВА
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
ТАТЯНА ХИНОВА
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
БИСЕРКА ЦАНЕВА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
СВЕТЛАНА БОРИСОВА
АТАНАСКА ДИШЕВА
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
ИВАН РАДЕНКОВ
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
МАДЛЕН ПЕТРОВА
при секретаря Н. С. и с участието на заместника на главния прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура К. М., разгледа тълкувателно дело № */**** година, докладвано от съдия Ф. Н..
Производството е по чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт.
Образувано е по искане на омбудсмана на Република България до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение относно приложимостта на чл. 82, ал. 1, б. "а" от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 175, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по отношение на имуществените санкции, по два въпроса:
1. Приложими ли са давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание "глоба" в чл. 82, ал. 1, б. "а", във вр. с ал. 2 и ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания по отношение на имуществената санкция, наложена с влязло в сила наказателно постановление?
2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и по отношение на имуществените санкции?
В искането се посочва, че съществува противоречива съдебна практика по приложението на чл. 82, ал. 1, б. "а", във вр. с ал. 2 и 3 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 175, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производствата, по които са постановени противоречивите съдебни решения, са по реда на чл. 268 от глава двадесет и седма "Защита срещу принудително изпълнение" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Производствата се развиват пред една съдебна инстанция - съответния административен съд в състав от един съдия, като решенията са окончателни.
В едната група съдебни решения съдебни състави на административните съдилища прилагат точно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а", във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания и приемат, че краткият 2-годишен давностен срок за изпълнение, съответно абсолютната 3-годишна давност, се прилагат само спрямо глобата, така както е изрично предвидено в сочената разпоредба. Тези съдебни състави излагат мотиви, че разпоредбата на чл. 82 от Закона за административните нарушения и наказания визира давностни срокове за изчерпателно изброените от законодателя административни наказания, едно от които е глобата, и разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а", ал. 2 и 3 от Закона за административните нарушения и наказания не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия и за имуществените санкции по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания, наложени на юридически лица и еднолични търговци с влязло в сила наказателно постановление. За така наложените имуществени санкции се прилага общият 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, респективно - абсолютната 10-годишна погасителна давност по ал. 2 на чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс относно изпълнението на публичните вземания, каквото е и имуществената санкция, наложена с влязло в сила наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 5 и т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По възраженията за недължимост на лихви върху наложените имуществени санкции на юридически лица и еднолични търговци при изпълнение на влезлите в сила наказателни постановления, в същата група съдебни решения съдебните състави на административните съдилища прилагат точно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и приемат, че изключението за недължимост на лихви е предвидено само за глобите и е неприложимо по отношение на имуществените санкции. За имуществените санкции, които са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, са приложими разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, съгласно които лихвите върху всички публични вземания, включително и тези по т. 7 на ал. 2 от чл. 162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - по влезли в сила наказателни постановления, са публични вземания, като изключение за недължимост на лихви е предвидено само за глобите с разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В тази група съдебни решения се приема, че не е налице законодателен пропуск или непълнота по смисъла на чл. 46 от Закона за нормативните актове, за да се приложат по аналогия разпоредбите на чл. 82, ал. 1, б. "а", ал. 2 и 3 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 175, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвидени за глобите и по отношение на имуществените санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления на юридически лица или еднолични търговци.