ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
По какъв ред се доказва, че сумата на разходите, надвишаваща доходите на физическо лице се счита за доход от недеклариран източник и следва да се обложи с данък?
Фактическа Обстановка
НАП ревизира физическо лице, като в производството установява задължения за данък по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 501 лв., за 2012 г. в размер на 870 лв., за 2013 г. в размер на 4 413 лв., за 2014 г. в размер на 2 246 лв., за 2015 г. в размер на 1 489 лв. и за 2016 г. в размер на 1 150 лв. и общо лихви в размер на 7 887 лв. В хода на ревизията е извършена съпоставка на източниците на доходи на ревизираното лице и извършените разходи за отделните години. Направен е извод, че е налице несъответствие за всяка от посочените години, за които НАП е приел, че представлява облагаем доход от други източници, които лицето не е декларирало. Поради това е определен данък за всяка една от ревизираните години, заедно с дължимите лихви. Лицето обжалва акта на НАП.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕРКА ЦАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
СТАНИМИРА ДРУМЕВА
при секретар и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията СТАНИМИРА ДРУМЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Крумовград, пл. "България" № 20, вх. А, ет. 4, ап. 16, подадена чрез пълномощника адв. Белелиева, против решение № 979 от 2.05.2019 г., постановено по адм. д. № 2661 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С. Д. С. против ревизионен акт № Р-16000917008496-091-001/24.04.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 433/23.07.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че първоинстанционният съд е изградил изводите си при непоследователно тълкуване и прилагане на закона. Сочи, че ревизионното производство е възложено за установяване на задължения на физическото лице за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, но с обжалвания ревизионен акт са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, които са формирани единствено чрез облагане на доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Счита, че по този начин неправилно данъчната основа за облагане е определена в размер на установените несъответствия между приходите и разходите, след което са определени задължения по общия ред, а не по аналогия по реда на чл. 122 от ДОПК. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по касация - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като неоснователна в представено писмено становище, подадено от упълномощен процесуален представител. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 700 лв. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е ревизионен акт № Р-16000917008496-091-001/24.04.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 433/23.07.2018 г., издадено от директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на С. Д. С. са установени задължения за данък по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 501,41 лева, за 2012 г. в размер на 870,33 лева, за 2013 г. в размер на 4 413,97 лева, за 2014 г. в размер на 2 246,20 лева, за 2015 г. в размер на 1 489,77 лева и за 2016 г. в размер на 1 150 лева и общо лихви в размер на 7 887,43 лева.
Ревизията на С. С. е възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-16000917008496-020-001/05.12.2017 г., изменена със заповед за възлагане на ревизия № Р-16000917008496-020-002/02.02.2018 г., с обхват по видове задължения и по периоди: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите 2011 г. - 2016 г. В резултат на събрани в хода на ревизията доказателства е извършена съпоставка на източниците на доходи на С. С. - налични парични средства, получените и декларирани доходи от трудово правоотношение, преводи от трети лица, и извършените за годината разходи - платени данъци, такси и сметки за ел. енергия. След анализ на паричните потоци за всяка една от проверяваните години, ревизиращият екип е установил несъответствие между получените доходи и направените разходи от ревизираното лице, както следва: