ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Дължи ли се връщане на надплатен данък, ако лицето е платило данък върху същия доход в друга държава?
Фактическа Обстановка
Физическо лице от български произход с постоянен адрес в България работи на трудов договор в САЩ (01.01.2007г. - 15.06.2007г.) и Швеция (15.06.2007-31.12.2007г.). НАП извършва проверка и установява, че възнагражденията, получени от лицето в Швеция, трябва да се облагат с данък в България и отказват на лицето право на ползване на данъчен кредит за доходите, получени в САЩ на стойност 27 000 лв. Лицето обжалва акта на НАП с мотива, че през цялата 2007 г. е пребивавало и работило извън България, плащало е данък в САЩ (с които България няма СИДДО) и данък в Швеция (с която България има сключена СИДДО). Лицето обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
при секретар и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията ПЕТЯ ЖЕЛЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на и.д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление на Националната агенция по приходите, против Решение № 3784 от 06.06.2017 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 4948 по описа за 2016 г., с което по жалба на В. С. Д. е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1500155 от 02.02.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 493 от 25.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София и преписката върната на компетентния орган по приходите при ТД на НАП - София за произнасяне по Искането за прихващане или възстановяване с вх. № 10 - 94 - 03 - 761 от 27.12.2013 г. на В. С. Д..
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда относно липсата на кумулативно предвидените предпоставки по чл. 13, ал. 2 от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) с Кралство Швеция, при наличието на които възнагражденията, получени от В. С. Д. за работа по трудов договор, извършвана в Швеция се облагат в Р България, както и относно предпоставките на чл. 76 от ЗДДФЛ за право на ползване на данъчен кредит относно получени доходи във връзка с полаган труд от същата в САЩ. Претендира се отмяна на обжалваното решение на АССГ и вместо него отхвърляне на жалбата на В. С. Д. срещу издадения АПВ.
Ответницата по касационната жалба - В. С. Д., чрез адв. Е. Е., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АССГ. Не претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради следното:
Предмет на обжалване пред АССГ е бил АПВ № 1500155 от 02.02.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 493 от 25.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който по искане вх. № 10 - 94 - 03 - 761 от 27.12.2013 г. на В. С. Д. е отказано възстановяване на удържан данък върху доходите на физическите лица в размер на 26 208,60 лв., деклариран с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г.
За да отмени обжалвания АПВ, АССГ е приел за безспорно установено по делото, че В. С. Д. през цялата 2007 г. е престирала труд извън територията на Република България, както следва: от 01.01.2007 г. до 15.06.2007 г. в САЩ, на база на сключено допълнително споразумение към трудов договор и от 15.06.2007 до 31.12.2007 г. в Швеция, на базата на подписано писмо за разбирателство. Въз основа на тези факти, съдът е обосновал извод, че Димитрова е пребивавала в Швеция общо 199 дни, а останалите от годината 166 дни е пребивавала в САЩ, поради което са неверни доводите на органите по приходите, че престоят на Димитрова в Швеция е по-кратък от 183 дни.