ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Кой е задълженото лице за облагане дохода на физическо лице от регулярни продажби към други физически лица?
Фактическа Обстановка
Лице извършва търговия с билки, като за 2016 г. приходите от дейността му наброяват 123 343,10 лв. Продажбите са реализирани чрез доставки до физически и юридически лица, чрез наложен платеж, по банков път и в брой. НАП ревизира лицето и установява данък върху годишна данъчна основа за 2016 г. в размер на 4 672 лв. и лихва в размер на 829,11 лв., както и задължения за вноски за самоосигуряващо се лице. НАП се мотивира с това, че през 2016 г. ревизираното лице не е подало годишна данъчна декларация, въпреки реализираните доходи. Няма спор между страните по установените в ревизията факти. Спорният въпрос е в това дали ревизираното лице дължи авансови вноски за получените доходи през 2016 г. – по реда, уреден в ЗДДФЛ. Лицето, извършващо стопанска дейност, твърди, че данъкът се дължи от платеца на дохода и обжалва акта на НАП.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕРКА ЦАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
РОСИЦА ДРАГАНОВА
при секретар и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията МИРОСЛАВ МИРЧЕВ по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Й., гр. Велики Преслав, срещу Решение № 18 от 22.02.2019 г. по адм. д. № 408/2018 г. по описа на Административен съд - Шумен. Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество счита, че задължен за данъка е платецът на дохода, а не получателя, поради което не следа внасянето да се вменява на него. Оспорва и извода, че упражняваната от него дейност се приравнява на свободна професия, съответно че е самоосигуряващо се лице. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП изразява чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на процесните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Административен съд - Варна е ревизионен акт /РА/ № Р-03002718001201-091-001/13.09.2018 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 334 от 04.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която е установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 4672,00 лв. и лихва в размер на 829,11 лв.; установени задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за 2016 г. в размер на 5553.60 лв. и лихва в размер на 838,54 лв. и установено задължение за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2016 в размер на 2 469,00 лв. и лихва в размер на 376,86 лева. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на лицето срещу процесния РА, излагайки съображения за законосъобразност на РА, като издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Мотивирал се е, че по констатираните в хода на ревизията факти, а именно, че през 2016 г. ревизираното лице не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, извършвало е търговия с билки, от която е реализирал доход в общ размер на 123 343,10 лв., както и точните източници на този доход, спор между страните не е формиран. Относно възприетото от приходните органи в хода на ревизията наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, съдът е изследвал обосноваността на фактическите констатации за укрити приходи и е посочил като правилно извършването на ревизията по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. Съдът е приел, че спорът по делото се свежда до това дали ревизираното лице дължи авансови вноски по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ за получените през 2016 г. доходи и дали е самоосигуряващо се лице. По същество се е аргументирал, че правилно е приложен чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ към дейността на ревизираното лице. Изложил е още доводи, че при безспорно установеното извършване на доставки и получаване на доход в ревизирания период и доколкото по делото не е установено платците на дохода да са определили данъка и да са го удържали при изплащането, то правилно задължението за авансов данък по чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ за дохода от стопанска дейност е определено в тежест на лицето. Относно определените с РА осигурителни вноски съдът е приел, че системната продажба на билки през 2016 г. и реализирането на доход от нея в значителен размер определя дейността на лицето по занятие, като упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ и като такъв се явява самоосигуряващ се по смисъла на КСО. Направил е извод, че след като лицето не е внасяло авансови месечни осигурителни вноски, то същите са дължими и правилно вменени на лицето с РА. По тези мотиви е отхвърлил жалбата на лицето.