ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
От кой момент се счита, че трябва да започне ревизия за определен данъчен период – с оглед преценката за давността за нейното възлагане?
Фактическа Обстановка
На 27.12.2013 г. е издадена Заповед за възлагане на ревизия на физическо лице, за данъчен период от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. Заповедта е връчена на физическото лице на 05.01.2014 г. То твърди, че е изтекъл 5-годишен давностен срок за започване на ревизия, тъй като заповедта му е връчена след изтичането на този срок, въпреки това е издаден ревизионен акт, който лицето обжалва.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ЦВЕТКОВ
МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
при секретар Ж. М. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА по адм. д. № 3146/2017
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. Пловдив, срещу решение № 114 от 30.01.2017 г. на Административен съд гр. Пловдив (АСП), постановено по адм. д. № 2629/2016 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 161401896 от 18.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 1152/17.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 39 671.04 лв. и лихви за забава в размер на 27 987.55 лв.
Касаторът претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда за изтекъл преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионното производство поради неправилно съобразяване на момента, от който започва да тече - от връчване на заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) или от предприемане на активни действия от органа по приходите за връчването й, за да не се позволи на ревизираното лице (РЛ) да се укрие и по този начин да черпи благоприятни са себе си последици от собственото си противоправно поведение. Поддържа, че ревизионното производство фактически е започнало на 30.12.2013 г., с което е спазен срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяване на задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за потвърждаване на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
О. Т. С. Б., действащ като едноличен търговец (ЕТ) с фирма "Ботев-2000-Тодор Ботев", оспорва касационната жалба чрез адв. И. И.. Претендира разноски.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е постановено след като с решение № 12 020 от 09.11.2016 г. по адм. д. № 7207/2015 г. по описа на Върховен административен съд, VІІІ отделение, частично е отменено решение № 882 от 30.04.2015 г. по адм. д. № 3367/2014 г. по описа на АСП в частта, с която на Т. С. Б. са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационният състав се е мотивирал с липса на изложени собствени фактически и правни изводи по релевантните за спора факти относно началното салдо към 01.01.2007 г. и необсъждане на ангажираните доказателства.
С оспорения пред АСП РА на С. С. Б. при ревизия по реда на чл. 122-124а ДОПК за данъчен период 2007 г. са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 39 671.04 лв. главница и 27 987.55 лв. лихви за забава, както и за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за ДОО и ЗО. При намерено основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК приходните органи са формирали данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 169 368.51 лв.