Повод за написване на настоящата статия е неправилната практика на НАП да се начислява ДДС върху таксата за битови отпадъци – в случаите, когато наемодателят я префактурира на наемателя.
Примерен казус: Лице, регистрирано за целите на ДДС, отдава под наем офис площи на наемател, предоставящ медицински услуги. В договора за наем е уговорено задължение за наемателя да възстанови на наемодателя таксата за обслужването на битовите отпадъци (известна още като „такса смет“) на отдадените имоти. Когато наемодателят я заплати на общината, той я префактурира на наемателя, начислявайки ѝ ДДС, като по този начин се съобразява с позицията на НАП, утвърдена в нейно указание.
От практическа гледна точка, когато наемодателят е регистрирано за целите на ДДС лице, са възможни три варианта:
- Наемателят да е регистрирано за целите на ДДС лице и да извършва облагаеми доставки;
- Наемателят да е регистрирано за целите на ДДС лице и да извършва освободени доставки;
- Наемателят да не е регистрирано за целите на ДДС лице.
Правна уредба и правилно тълкуване
Съгласно ЗМДТ такса „битови отпадъци“ се определя за всеки конкретен имот, а данъчно задължените лица са:
В ЗДДС изрично е уредено, че държавните и местните органи не са данъчно задължени лица за целите на ДДС по отношение на извършваните от тях дейности или доставки, за които се дължат такси – освен ако тези дейности или доставки не попадат в изрично предвидените в закона изключения. Такса „битови отпадъци“ не е предвидена сред изключенията, следователно събирането, третирането, транспортирането и други на битовите отпадъци, извършвано от общините, остава извън обхвата на ЗДДС, и данък върху „такса смет“ не трябва да се начислява.
По отношение на аргумента, че в данъчната основа влизат всички други данъци и такси, които се дължат за доставката, следва да се посочи, че водещ принцип в данъчното право е, че данъчният закон трябва да се тълкува стриктно – така, както е записан. Той не може да бъде тълкуван нито в полза на данъчно задължените лица, нито в полза на фиска.
На следващо място, според ЗДДС, в данъчната основа се включват такива данъци и такси, които са дължими „ЗА“ съответната доставка.
Няма правна, икономическа и житейска логика регистриран за целите на ДДС собственик на имот да плаща „такса смет“, без да му е начислен ДДС (защото държавата и местните органи са данъчно незадължени лица), но при префактурирането на таксата към наемателя, да бъде начисляван ДДС.
Въпреки че се отдава под наем същият недвижим имот, това не е такса, която се дължи за доставката на наемната услуга.
Защо Решение на СЕС C-42/14 по дело Войскова Агенция – Полша е неприложимо по отношение на такса „битови отпадъци“ в България?
В Решение на СЕС C-42/14 по дело Войскова Агенция – Полша, Съдът решава, че когато наемодател префактурира разходи за комунални услуги (електроенергия, водоснабдяване, топлоенергия) и „такса смет“, извършени от наемателя, те се приемат като доставки от наемодателя и той е длъжен да начисли ДДС. Това е така дори в случаите, когато наемодателят префактурира единствено разходите, без да предвижда за себе си каквато и да била печалба.
СЕС е приел това тълкуване, но има една особеност.
Решенията на СЕС са източник на правото и като такива българските съдилища, институции и граждани са длъжни да се съобразяват с тях и да прилагат закона по начин, по който Съдът го тълкува. Тези решения най-често засягат въпросите дали национална правна уредба е в съответствие с правото на ЕС или как последното следва да бъде тълкувано. Тъй като до Съда стигат правни спорове, обвързани с конкретни факти, когато се прилагат решения на СЕС във връзка със спорове на други държави членки, трябва да се съобрази доколко така постановеното решение по описаните факти е относимо спрямо българското законодателство.
В същото решение на СЕС се посочва, че префактурираните разходи за комунални услуги и такса „битови отпадъци“ трябва да се разглеждат като самостоятелни, независими доставки от наемната услуга, а не като съпътстващи такива.
Заключение
Трябва да се посочи, че практиката да се начислява ДДС при префактурирането на „такса смет“ от регистриран за целите на ДДС наемодател на неговия наемател, е изцяло порочна. Тя не отразява правилното тълкуване на данъчното законодателство, като по този начин се стига до недължимо и неследващо се облагодетелстване на фиска и допълнителни разходи за бизнеса и потребителите, които могат да им бъдат спестени. За да не възникват спорове около този правен абсурд, едно от възможните разрешения е чрез законодателна инициатива, с която да се предвиди и наемателят като данъчно задължено лице за такса „битови отпадъци“, когато в наемния договор е уговорено, че той дължи нейното плащане. За да бъде изцяло гарантирано вземането на общината, за собственика на недвижимия имот може да се предвиди солидарна отговорност.